Orient Radio Bulgaria - Bulgaria's Turkish radio !

Photobucket

"Ориент радио България" - Турското радио на България !

сряда, 25 май 2011 г.

Turkey Newspapers

Turkey Newspapers

неделя, 2 май 2010 г.

BULGARİSTAN'DA 1878-1944 DÖNEMİNDE ÇIKMIŞ OLAN GAZETE VE DERGİLERİN ALFABE SIRASIYLA CETVELİ

BULGARİSTAN'DA 1878-1944 DÖNEMİNDE ÇIKMIŞ OLAN GAZETE VE DERGİLERİN ALFABE SIRASIYLA CETVELİ

Yazan YUSUF KERİM/Sofya - Balkanlılar Dergisi, Haziran 2005

Türker Acaroğlu'nun “Bulgaristan'da 120 yıllık Türk Gazeteciliği (1865-1985)” derlemesi esas tutularak hazırlanan bu cetvelde gazetelerin başlığı, çıktığı yer ve tarih, gazete sahibi ve yazarı, yazı şekli ve boyutlar verilmiştir.

• Açık Söz: Haber gazetesi. Sahibi Hacı Mehmed İstanimakalı. Filibe, “hr. G.Danov” basım evi, 2 sayfa. 1931.

• Açık Söz: İslâm haber gazetesi, Sahibi ve müdürü Hacı Ahmedoğlu, Başyazar Ahmet Hikmet Filibe, “Zarafet” basım evi 1931, haftalık.

• Afak-ı Şarkiyeden Tulü Eden Müsademe: Siyasi gazete, Sahibi ve yazı işleri yönetmeni Hacı Hafız Ahmed Efendi, haftalık, 1899.

• Ahali: Maarif için, şahsi ve medenî haklan korumak için çıkar, bağımsız gazete. Sahibi ve müdürü Mehmed Sabri, Filibe “Ticaret” basım evi, 4 sayfa 1905,1907.

• Ahali: Bağımsız Türk gazetesi. Başyazarı Mehmet Behçet (Perim), Haftalık, Sofya ve Rahva, 1919-1921.

• Akşam Haberleri: Filibe, 1913. “Balkan” gazetesinin yazı işleri yönetmeni çıkardı.

• Altın Kalem: Rahva, 1924, Mehmet Behçet çıkardı. Sanat, gençyik, ülkü dergisi. 15 günde bir çıktı. “Ahali” basım evi. 14 sayfa, 8 sayı çıkmıştır.

• Arda: Sahibi Ragıp Mitişev (Ragıp Hulusi), Kırcali, 1920, ancak birkaç sayı çıkmıştır.

• Balkan: Haftalık, Sorumlu yazı işleri yönetmeni Ahmet Zeki Mustafaoğlu, Rusçuk “Drobrıyak” basımevi, 1898, 5. sayıdan itibaren Türkçe-Bulgarca olarak yayınlandı. Taş basmasıdır.

• Balkan: Pazartesi ve cumadan başka her gün çıkar. Filibe, Sofya, 4 sayfa, 1906, Sahibi ve Yazı işleri yönetmeni Ethem Ruhi.

• Balkan Postası: Bağımsız Türk haber gazetesi. Müdürü ve yazan Ali Kemal (Balkanlı), haftada iki defa çıkar, 4 sayfa, 1924.

• Başlangıç: Haftada iki defa çıkar. Türkçe-Bulgarca, Türkçe yazan Mehmet Zeki, Kırcali, 4 sayfa, 1924-1925.

• Başlangıç: Siyasi, içtimai gazete. Haftalık, Kızanlık, 1929, 4 sayfa, yeni sahibi ve yazan Yahya Hayati.

• Bedraka-i Selâmet: “Menafi-i devlet ve millete hadim siyasî, ilmî İslâm Ceradesi”. Haftalık, 4 sayfa, 1896. İmtiyaz sahibi ve başyazarı Hilmi, sorumlu müdürü D. Kolarov, Filibe, “Edinstvo” basım evi.

• Birlik: “İlmî içtimaî, siyasî, başına buyruk” gazete. Ayda iki kez yayınlanır. Sahibi ve yazı işleri yönetmeni Yahya Hayati, Eğridere, “At. K. Boyaciyev” basım evi, 1930-1933. 2 sayfa, Arap harfli,

• Bulgaristan: Efkâr ve İçtihadında müstakil Türk gazetesi. Ayda iki kez yayınlanır. Sofya, 1926. Sahibi Mehmet Behçet, yazar Mustafa Sungur. Türklerle Bulgarlar arasındaki dostluğa hizmet eden haber gazetesidir.

• Bulgaristan Resmi Gazetesi Tercümesi: Haftalık. Bulgaristan hükümetinin “Resmi Gazete”sinde Bulgarca yayınladığı yasaları, kararlan, yönetmelikleri Türkçeye çevrilerek yayınlanır, 1879. Bulgaristan bağımsızlığa kavuştuktan sonra, ilk çıkan Türkçe gazete iki sene kadar çıkmıştır.

• Bulgaristan Türk Muallimler Mecmuası: “Meslekî, terbiyevî ilmî ve içtimaî mecmua” 1923-1926. Aylık. Bulgaristan Muallimin-İslâmiye Cemiyet-i İttihadiyesi tarafından yayınlandı. Rahva (Oryahovo). “Ahali” basım evi. 16 sayfa.

• Çiçek: Toplumsal, eğitsel, bilimsel, dinsel çocuk dergisi. Sofya. “Rehber” basım evi. Sahibi Fevziye Celil Kaygan “Rehber” gazetesi sahibi (Mehmed Celil kızı). 12 sayfa, yeni harfli, 1929.

• Çiftçi Bilgisi: Bulgar Çiftçi Halk Birliği organı, Sofya. “Demedelsko Zname” basım evi. 4 sayfa. “Çiftçi İttihadı Fırkasının siyasi, içtimai, ilmi, fenni iktisadı Türk gazetesi.” Sahibi Eskicuma Mebusu Ahmet Zihni, Başyazarı Mustafa Ceyhun, İdris Bayraktar, 1919 1934. Eski ve yeni harfle çıkmıştır.

• Çocuk Sevinci: Aylık çocuk dergisi. Sofya, “Zadrujen Trud” basım evi, 1932. Bulgarca “Destka Radost” çocuk dergisinin Türkçe tercümesi. Mütercim Mustafa Oğuz (Peltek), yeni harfli, 16 sayfa. Yalnız 1 sayı çıkmıştır.

• Deliorman: “Siyasî, içtimaî, serbest fikirli bîtaraf Türk gazetesi” Haftalık. Sahibi ve müdürü Mahmud Necmeddin (Deliorman). Razgrad. “Kolev” basım evi. Eski ve yeni harfli. Haftada iki defa çıkar. 4 sayfa, 1922-1933.

• Dikkat: Siyasî ve Maarif gazetesi. Sahibi Menizade Yusuf Ali Turabi. Sofya.1883-1885. 2 sayfa.

• Doğru Şada: Tarafsız gazete. Razgrad. “Terakki” Şumnu. 1927. Yazan Osman Pazarlı, Celil Mehmed. Birkaç sayı çıktı.

• Doğru Yol: Sahibi Ubeydullah Efendi. Siyasi haftalık Türkçe gazete. Filibe, 1900 2 sayfa.

• Doğru Yol: Dinsel, Toplumsal dergi. Şumnu “Terakki” basım evi. 1825.

• Doğru Yol: Bulgaristan Türklerinin ilerlemesi ve kalkınması için çıkan gazete. Haftalık. Başyazarı Mehmet Celil. 4 sayfa. Yeni harfli, 1935-1939 “Doğru Yol” basım evi. Sofya 319 sayı çıkmıştır.

• Dostluk: Bağımsız siyasal, sosyal ekonomik gazete. Haftada iki kez çıkar. Eski harfli. Sahibi Tahir Nuri. Başyazarı Ahmed Hulusi. Sofya. “Prehorets” basım evi, Filibe. “Zarafet” basımevi, 1923-1934.

• Efkar-ı Umumiye: Türkçe-Bulgarca gazete. Her cuma günü çıkar. Sorumlu yöneticisi İsmail Yürükoğlu Rusçuk, Sofya. “Liberalniy Klub” basım evi, 1905, 4 sayfa, ikisi Türkçe, ikisi Bulgarca.

• Emniyet: “Alem-i insaniyetin vasıta-i mesudiyesidir.” Beş günde bir çıkar. İmtiyaz sahibi ve mes'ul müdürü Emin Tevfik. Müdür ve başyazarı Selânikli Hilmi, Filibe, 1896.

• Eyyam: Salı'dan başka her gün çıkar gazete. Yöneticisi Hafız İsmail Numan.Filibe. 1914.

• Feryad: Şahs-ı vahid veya efrad-ı kalilenin tahakküm-ü müstebidesini istihkar eden mazluminin mürvec-i efkârıdır” gazete. Haftalık. Sofya. 1905-1906. Yazan Mustafa Ragib.

• Gayret: Politika gazetesi. Haftalık. Her salı günü çıkar. Yazan ve imtiyaz sahibi İbrahim oğlu Rıza. Başyazarları sırayla, Ubeydullah Efendi, Osman Nuri, Dospatlı Ahmet Sadık, Filibe, 1895-1903.

• Genç Mektepli: Öğrenci dergisi. 15 günde bir çıkar. Sahibi ve yazan Ahmed İlhan Şumnu, 1924.

• Güneş: Protestanlar tarafından çıkarılmış Türkçe gazete. Kurucusu-müdürü papaz Avetaranyan. Filibe. “Güneş” basımevi. Eski harfli. Parasız dağıtılır.

• Hakikat Şahidi: Dinsel dergi. Protestanlar cemiyeti tarafından yarı eski, yarı yeni Türk harfleriyle çıkarıldı. Eski adı “Şahid-ul Hakaik”dir. 8 sayfa. Kızanlık. Basıldığı yer Filibe. “Zarfet” basım evi. Yazarı Natanail Nazifov. İranlı'dır. Filibe'de Protestan olmuş ve Seyd Hüseyin Nazif Yerine, Natanail Nazifov adını almıştır. 1936-1943.

• Halk Sesi: Yeni Türk harfleriyle Türkçe ve Bulgarca olarak çıktı. Haftalık, Sofya. “Yenion” basımevi. Türkiye ile Bulgaristan arasında dostluk uğrunda mücadele eder. Önce bir kurulca çıkarıldı. 15. sayıdan sonra yazan ve yöneticisi Ahmed Hilmi. 4 sayfa, 1929-34. Yeni Harfli.

38. Hamiyyet: Siyasi gazete. 1896-1898, Filibe, Arap harfli. Müdürü mes'ul N. Yanolov. Yönetici ve yazarı Ebu Mukbil Kemal. Haftada 2,3 defa çıkar.

• Havadis: Bilimsel haber gazetesi. Sahibi Ahmet Kemal. 1936-1940. Haftalık. 2 sayfa, Şumnu. “Havadis” basım evi. Arap harfli.

• Hilal: Osmanlı siyasi gazete. Haftalık. Filibe, 1883-1885. Sahibi Cemil Halil Pehlivanoğlu.

• İkbal: Türkçe gazete. Sahibi ve yazarı Halim Özdemir. Lom, 1929. Bir nüsha çıkmıştır.

• İntibah: Dinî, içtimai, edebî, felsefî onbeş günde bir çıkar ilim mecmuası. Sahibi İrfan Çavuşoğlu. Başyazarı Hacı Mustafa Nureddin. Filibe, 1931. “Zarafat” basım evi. 8 sayfa.

• Islah: Haftalık gazete. Her pazartesi günü çıkar. Sahibi ve yazarı Ahmed bey.“Islah” Türk cemiyetinin yayınıdır. 1899-1902. İdare yeri Rusçuk.

• İleri: Sorumlu yazarı Cemil Halil Pehlivanoğlu. Filibe. “Tefeyyüz” basım evi. 1932. 4 sayfa. Eski harfli. Üç sayı çıkmıştır.

• İstikbal: Yeni harflerle Türkçe ve Bulgarca çıktı. Hak ve hakikat yolunda koşar haftalık siyasî gençlik gazetesi” Sorumlu müdürü M. Şerif Ahmed. Vidin . 1932 Gazete sahibi Halim Özdemir. Maarif, kültür ve spor derneği “Turan” fikirlerini yayınlar. Yeni harfli.

• Frisam: Dinsel dergi. Eski harfli. Başyazarı İstanbullu Hacı Mustafa Nureddin, Filibe, 1932-1933. “Zarafat” basım evi, eski harfli.

• İttifak: Haftalık gazete.Sofya “Kovacev” basım evi, 1894-1895. Eski harfli. Sorumlu müdür Ömer oğlu Mehmed Hulusi.

• ittifak: Yazarı Yusuf Ali Bey. Sorumlu müdür Ömer oğlu Mehmed Hulusi, Sofya, 1898-1899,4 sayfa.

• İtttihad-ı İslam: Menafi-i İslâmiyeye ve Osmaniyeye hizmet eder. Haftalık. İmtiyaz sahibi ve başyazarı Filibeli Hilmi. Müdürü Mehmed Nuri. Filibe, 1908-1909. 4 sayfa.

• Karadeniz: “Halkçı, inkılâpçı ve milliyetçi müstakil gazete” Haftalık. 4 sayfa, 1932-1934 Razgrad. “Antonov” basım evi. Sahibi daha sonra başyazarı Arif Necip (Kaskatı). Eski harfli.

• Kocabalkan: Hem Türkçe hem Bulgarca haftada iki defa çıkar. Yüce dilek uğrunda çalışır. Müdür ve yazarı Mehmet Behçet (Perim) Filibe. “Tomas” basım evi, 3 sayfa, 1925. Müdür-i ümir Mustafa Sungur.

• Malûmat: “Âlem-i İslâmiyenin mürevvici efkârıdır. Haftada iki kez çıkar. İmtiyaz sahibi Mehmed Tahir Bey. Filibe, 1896.

• Mecmua-i İrşad: İlmî musavver ve müstakil mecmua. On günde bir çıkar. Sahibi ve müdürü Ahmed Zihni, 1921, Sofya. Sayfa sayısı 4.

• Mecra-i Efkar: Haftalık dergi. İmtiyaz sahibi Ali Rıza Bey. Sorumlu Müdürü St. Dimitrov. Yalnız bir sayı çıkmıştır.

• Medeniyyet: İslâm haber gazetesi. Daha sonra Müdafa-i İslâm Cemiyetinin organı ilk zamanlarda başyazarı Ahmet Hikmet sonraları Hafız Yusuf Şinasi, Mehmet Fikri, 240 sayıdan sonra Ahmed Pehlivanoğlu Salih. Önce Filibe'de çıktı daha sonra Sofya'da “Nüvvab” basımevinde. Eski harfli. 4 sayfa, 1933-1943. En uzun ömürlü gazete.

• Muvazene: Medeni haklar, muhakeme ve savunma gazetesi. Haftalık. Filibe, Varna , 1897-1905. 4 sayfa. Müdürü Ali Fehmi.

• Mücadele: Siyasî, içtimaî müstakil gazete. Plevne. Eski harfli, 1925-1927. Sahibi Mahmud Necmeddin.

• Müdafa-i Hukuk: Ayda iki kez yayınlanır. Sahibi ve yazarı Ahmed Zeki Bey. Rusçuk, 1901-1905. “Rusçuk Yaran Cemiyeti”nin mürevvec-i efkârı.

• Müsademi-i Efkar: Haftalık Türkçe gazete. Filibe. Sahibi Hacı Hafız Ahmed, 1899-1901. Eski harfli.

• Nadas: Haftalık Türkçe siyasi gazete. Sahibi Samokovlu Haşim Bey. Filibe, 1898-1898.

• Özdilek: Milliyetçi Gençlik gazetesi. Haftada iki kez çıkar. Sorumlu yönetmeni Mehmet Ali Ercelili. yeni harfli. 4 sayfa. Kırcali. 1931-1934. İlk sayıda sorumlu Mustafa Oğuz (Peltek), ikinci yılda Ahmed Gültekin (Arda) ile Mustafa Oğuz.

• Rağbet: Siyasî Osmanlı gazetesi. Filibe, 1899-1904. Sahibi Hacı Hafız Ahmed.

• Rehber: Bulgaristan Müslümanlarının faydalannı gözetir bîtaraf Türk gazetesi. Haftalık. 4 Sayfa. Eski harfli. En uzun ömürlü ve muntazam çıkan Türk gazetesi. Müdür ve Başyazarı Vakıflar Müdürü Mehmed Celil. Sofya, 1928-1934.

• Resimli Balkan: Haftalık siyasî, içtimaî ve iktisadî dergi. Sahibi ve kurucusu Edhem Ruhi (Balkan). Sofya, 1916-1918.

• Resimli Emniyet: Haftalık siyasî gazete. Filibe, 1897-1898. Sahibi ve kurucusu Edhem Ruhi (Balkan). Sofya Hacı Hafız Ahmed. Sultan Abdulhamid'e gözdağı verip para veya memuriyet koparmak için çıkarılmıştır.

• Rodop: Haftalık siyasî, içtimaî halkçı müstakil Türk gazetesi. Sahibi Mehmed Lütfı Takanoğlu. Kırcali. “A.K. Boyaciev” Basım evi, Filibe. “Zarafet” basımevi, 1924-1934. Sayfa sayısı 2-4. Eski ve yeni harflerle çıktı.

• Rodop Sesi: Haftada bir çıkar. İçtimaî halkçı, Türk gazetesi. Sahibi ve müdürü Terziköylü Hasanoğlu Mustafa. Kırcali “Boyaciev” basım evi. 1929. Eski harfli. 4 sayfa.

• Rumeli: İslâm ve Osmanlıların hakları. Bilim ve eğitim vb. için haftalık gazete. Sahibi Edhem Ruhi. 4 sayfa, Filibe, 1906.

• Rumeli: Başlangıçta 15, sonra 10 günde bir çıkan Türk gazetesi. Çıkaran Tarık Mümtaz. Sayfa sayısı 4. Eskicuma. “Mengişev” basım evi, 1924-1925.

• Rumeli Telgrafları: Cumadan başka hergün çıkan ajans bülteni. Sahibi Ethem Ruhi (Balkan)-Filibe. “Rumeli İdarehanesi”, 1905-1906. Sayfa sayısı 2.

• Şada: Vakit buldukça çıkan gazete. Sahibi, yazarı, basanı, dağıtanı Şeyh Ubeydullah Hatiboğlu (Ubeydullah Efendi) Basıldığı yer Filibe. Ubeydullah Efendinin Portatif Basım makinesi, 1897-1898. Sayfa sayısı 2.

• Sada-i İslâm: 15 günde bir eski harfle çıkardı. Sahibi ve yazan Hafız Yusuf Şinasi. Basıldığı yer “Terakki” basım evi, Şumnu: 1931. Sayfa sayısı evvelâ 4, sonra 2.

• Savaş: Bulgaristan'da Türk halkının siyasî kurtuluşu için çalışır müstakil halk gazetesi. Ayda bir çıkar. Sahibi ve yazarı Besim Hilmi Çakaloğlu. Şumnu, “Terakki” basım evi, 1928-1929. 4 sayfa. Dört sayı çıkmıştır.

• Sebat: Haftalık, Türkçe siyasi gazete. Rusçuk, 1894-1895. Sahibi İskender Bey. Sorumlu müdürü Ahmed Zeki. 1 yıl çıkmıştır.

• Serbest Bulgaristan: Her salı günü çıkar. Sahibi Necip Nadir. Sofya, 1887-1888. Eski harfli.

• Sofya Muhabiri: Hukuk-u mediniye-yi muhakeme ve müdafaa esasına müstenit siyasi gazete. Sahibi ve Sorumlu müdürü Ethem oğlu Mehmet, yazarı Ahmet Zeki, Sofya, 1910-1911. Sayfa sayısı 4.

• Spor Gazetesi: Sahibi ve sorumlu müdürü İsmail Muharrem. Rusçuk. Daha sonra, Razgrad ve Plevne'de çıkmıştır, 1926. Sayfa sayısı 4.

• Şahid-ül Hakikat: Türkler arasında protestanlığı yaymak için çıkarılmıştır. Sahibi ve yazarı Avetaranyan, Şumnur R, 1908-1911. Daha sonra 1933'te N. Nazifov tarafından Razgrad ve Filibede “Hakikat Şahidi” adıyla çıkmıştır.

• Şark: Türkçe-Bulgarca gazete. Her hafta çıkar. Sahibi ve yazarı emekli subay Yürükoğlu İsmail, Sofya “Biberalnıy Klub” basım evi, 1905-1906.

• Şarki Rumeli: Yazarı Ethem Ruhi (Balkanlı). Filibe. Kendi basımevi. 1905.

• Tarla: Haftada bir, cuma günleri çıkar siyasî ve edebî gazete. Sahibi ve yazarı Yusuf Ali Bey. Sofya, 1980. Sayfa sayısı 4. Biri Bulgarca, üçü Türkçe.

• Tebligat: Aylık resmi gazete. Bulgaristan'da büyük bir değer taşıyan Türk vakıfları, okulları, müftülükleri üzerine hükümetçe Müessesat-ı Diniye ve Vakfiye Müdüriyetince çıkarılan yasa, karar ve haberleri yayınlanır, Sofya, 1929. Eski harfli.

• Temaşa-i Esrar: Haftalık siyasî Türkçe gazete. Sahibi, müdürü ve yazarı öğretmen Süleyman Fehmi, İslimmiye ( Sliven ). 1904-1905.

• Terbiye Ocağı: Terbiyevi, ilmi ve içtimai mecmua. Bulgaristan Muallimin-i İslâmiye Cemiyeti İttihadiyesinin yayın organı. Şumnu, 1921-1922.

• Tırpan: İki haftada bir çıkar. Hukuk-u İslam'ı müdafa eder serbest Türk gazetesi. Yazan Doğan (Takma ad). Eskicuma; Sofya. “Hazret-i Hızır'ın 1 numaralı dükkânı” 1911.

• Tuna: Haftada iki kez çıkar vilâyet gazetesi. Rusçuk, 1865-1877. Sayfa sayısı 4. İkisi Türkçe ikisi Bulgarca. Sofya Milli Kütüphanede bütün sayıları vardır.

• Tuna: İslâm gazetesi. Pazardan sonra her gün çıkar. Sorumlu Müdür Mehmet Teftiş. Rusçuk, “Drobnyak” basımevi. Sayfa sayısı 4.1905-1910. “Bulgaristan Muallimin-i İslâmiye Cemiyeti”nin organıdır. Değerli öğretmenlerden Hafız Abdullah Fehmi, Ahmed İhsan, Kızanlık'lı Ali Haydar vb. bu gazetede çok kıymetli yazılar yazmışlardır.

• Tuna Boyu: Müstakil gazete. Müdürü Mahmut Necmeddin (Deliorman), Başyazarı Mehmet Behçet (Perim). Plevne gençlerinin yardımı ile çıkmıştır. Plevne, 1927.

• Tuna Vilayeti Salnamesi: Salname-i Tuna. Rusçuk. Tuna vilâyet matbaası, 1867-1877.

• Tunca: Türk gazetesi. Gündelik, Müdürü ve yazarı Şerifzade Ahmet Fazıl.Sofya, 1915-1923. Sayfa sayısı 4. Gazete 1915'e kadar günlük olarak çıkmış. Birinci Dünya Harbinden sonra haftada bir çıkmıştır. Daha sonra Bulgar Demokrat Partisinin Türkçe yayın organı olmuş. Öğretmen Hasip Saffeti (Aytuna), Mehmet Celâl ve Mustafa Şerif (Alyanak) vb. gazeteye kıymetli yazılar yazmıştır.

• Turan: Eğitici gazete. Bulgaristan Türk gençleri “Turan” Cemiyetleri Birliği organı. Sofya, “Dövene” basımevi. 1928. Eski harfli. Her yıl toplanan kongrece seçilen yazıcılar heyetince idare olunan bu yeni gazete daha sonraki yıllarda Kırcali Şubesinde ve Varna merkezinde yeni harfle çıkmıştı.

• Turan: Aylık. Sorumlu Müdürü Mustafa oğlu Raif. Kırcali “A.K. Boyacıev” basımevi. 1932-1934. Yeni harf ile. Sayfa sayısı 4. Bazı defa Bulgarca sayfalarla da

çıktı. Yazıcılar heyeti ve daimi yazıcılar arasında Arif Necip (Kaskatı), Mustafa Kasim, Ahmet Rafet (Rodoplu), İbrahim Senai (Çavuşoğlu), Ömer Kaşif Nalbantoğlu, Akif Mehmet (Alkanlı), Nabi Fikret (İbrahim), Mustafa Oğuz (Peltek) bulunmuşlardı.

• Türk Muallimler Birliği: Rahva (Oryahovo), 1926. İlk sayısı Sofya Ulusal kitaplığında eksiktir.

• Türk Muallimler Mecmuası: Türk Muallimler Birliğinin organı. Bir komite tarafından çıkarılır. Razgrad. Daha sonraları Sumen ve Varna'da çıkmıştır. “Terbiye Ocağı” Dergisinin devamıdır. 1923-1925. Yazı heyeti daimi muharrirleri arasında değerli öğretmenlerden Osman Nuri (Peremeci) Hafız Abdullah Fehmi (Meçik), Hasip Saffet (Aytuna), Mustafa Şerif (Alyanak), Mehmet Masum, Avukat Besim Hilmi Çakaloğlu, Osmanpazarlı İbrahim Hakkı (Oğuz), Ali Avni, İğriedereli Hasan Sabri, Hüsnü Fuad, Hüseyin Edip vb. bulunmuştur.

• Türk Sadası: Günlük Müstakiel-ül Efkâr Türk gazetesi. Sahibi ve yazı işleri Şeriefzâde Ahmet Fazıl. Sofya. “Preporets” basım evi, 1913-1920. Sayfa sayısı 4.Eski harfli.

• Türk Sözü: Özünde, sözünde doğru, içtimaî, siyaesi ve ilmî Türk gazetesi.Haftalık. Sahibi ve yazarı Ali Fehmi. Filibe “Hurşied” basım evi, 1920-1921. Sayfa sayısı 4.

• Türk Spor Gazetesi: Yazarı Ali Hüsnü. Razgrad. 1926. (Kaynakça: A. Yavaşev, Rezgrad, s. 261.

• Uhuvvet: Siyasî, ilmî, içtimaî bitaraf gazete. Haftada iki kez yayınlanır. Sorumlu Müdür Mehmet Teftiş. Rusçuk. “Poklev” basım evi. 4 sayfa, 1904-1906.

• Vakit: Bir tarafı Türkçe, bir tarafı Bulgarca iki sayfadan oluşan bu gazete 1883'te Genç Türkler tarafından çıkarılmıştır. Babıali'den Sadrazamlıktan gönderilen 18 Nisan 1883 tarihli bir telgrafla “Vakit” nam gazetenin dahili vilâyete men-i dubulü tavsiye olunur.”

• Varna Postası: Haftalık gazete. Sahibi ve sorumlu müdürü Necip Nadir. Varna , 1888. Necip Nadir Bey Şam'da doğmuştur Varna Türk Rüştiye Mektebi müdürüdür. Sultan II. Abdul Hamid Han tarafından kendisine Türkiye'de bir kaymakamlık verildikten sonra Türkiye'ye gitmiş ve gazeteciliği bırakmıştır.

• Vatan: Türkçe ve Bulgarca haftalık gazete. 1909. Gazete hakkında başka bilgi yoktur.

• Yarın: Siyasî ve ilmî gazete. Yazarı Arif Oruç. Şumnu “İntibah” matbaası. 1934. Türk siyasî milletçiler tarafından çıkarılan anti-Kemalist gazete. On günde bir çıkmıştır. Eski harfli.

• Yeni Başlangıç: İçtimaî, siyasî gazete. Kırcaeli. “Boyaciev” basım evi. 1928-1929. 7. Sayısından sonra müdürü Müftüzâde Şevket (Rodoplu), sahibi ve yazarı Yahya Hayati. Eski harfli. 15. Sayısından sonra yeni harfli çıkmıştır. Devamlı yazıcılar arasında Ahmed Gültekin (Arda), Oğuz Peltek vb. usta gazeteciler de vardır.

• Yenilik: 15 günlük. İlmî, içtimaî, iktisadi ve kültürel gazete. Sahibi ve müdürü Hacı Fettahoğlu Mehmed Rüştü (Açar), Yambul'u, “Svetlina” basımevi. Bulgaristan'da yeni harflerle çıkan ilk gazetedir. Türkiye'deki Kemalist devrimini över ve yayar, 1928-1929. 2 sayfa.

• Yeni Gün: Haftada iki kez çıkar. Sahibi ve yazarı Mehmed Celil. Sofya, 1934. “Rehber” gazetesinin ad değişmiş biçimidir. (Devletin asayiş ve güvenliğine muzır yayınlarda bulunduğu) bahanesiyle askeri hükümetçe kapatıldı, sahibi ve yazarı da Gabrovo kentine sürgün edildi. Eski ve yeni harflerle çıktı.

• Yeni Söz: Haftalık ve toplum gazetesi. Şumnu. “Terakki” basımevi. Sahibi ve muharriri Avukat Besim Hilmi Çakaloğlu. 1925. 4 sayfa.

• Yeni Yol: Müstakil gazete. Yazı işleri Müdürü Hasan oğlu Mustafa. Kırcali. “İskra” basımevi. 1930-1931. 4 sayfa. 1929'a kadar “Rodop Sesi” adıyla çıkmış.

• Yıldırım: Başyazarı Ali Haydar. Sofya. Müstakil-ül Efkar Türk gazetesi.1936. “poligrafiya” matbasında basılmıştır.

• Yoldaşı: 15 günde bir çıkar çocuk dergisi. Kurucusu Hafız Abdullah Fehmi. 48 sayfa. Şumnu, “teakki” basımevi. 1921-1922. Bulgaristan Türk basını arasında ilk olarak yayımlanan bu çocuk dergisi çok değerli yazıları içerir, ancak altı sayı çıkabilmiştir.

• Ziya: Haftalık gazete. III. komünist Enternasional'ın şubesi olan Bulgaristan Komünist Partisi (Dar Sosyalistler) partisinin Türkçe organı. Sofya “Osvobojdenie” basım evi. 4 sayfa. 1920-1923.

събота, 2 май 2009 г.

България на 76 място в света по медийна свобода

02 май 2009, 10:02

София, България

„Свободата на печата намалява вече седем поредни години и това се отнася за всички световни региони. Tози извод е направен в годишния доклад на „Фрийдъм хаус” за свободата на печата, който беше представен във Вашингтон от директорката на организацията Дженифър Уиндзър в навечерието на световния ден на свободата на печата 3 май. Отчита се обща тенденция към загуба на свободата на медиите в условията на всички видове политически режими.
Най-тревожна е ситуацията в Източна и Централна Европа. Според доклада това се дължи на извършваните физически нападения, убийства и преследвания на журналисти в България, Хърватия и Босна и Херцеговина. България е на 76-то място в света по медийна свобода. Страната ни остава в групата на държавите с „частично свободни” медии.
"В целия регион е отбелязано намаляване на медийната свобода, това включва и държавите от бившия Съветски съюз. Влошаването на условията за медиите в този регион е най-голямото в света през 2009 година. Особено тревожна е ситуацията в Русия и Киргизстан, както и в няколко държави на Балканите: Босна и Херцеговина, Хърватия и България, коментира данните отговорната редакторка и главна изследователка на доклада Д-р Карен Карлекар. В България главната причина за влошаването на климата за медиите е продължаващата ненаказуемост на минали престъпления срещу журналисти, както и увеличаването на броя на атаките срещу представители на медиите. Те включват различни форми на преследване, смъртни заплахи; един журналист беше пребит по крайно брутален начин, друг беше убит. В България се забелязва крайно тревожна тенденция, допълва тя. /ДВ

четвъртък, 22 януари 2009 г.

Портал за Турция

Photobucket

Turkish TV

























المزيد من القنوات | Watch more
Tv

вторник, 6 януари 2009 г.

Миниреволюции с обществените телевизии

РФИ: Миниреволюции с обществените телевизии в Европа

06 януари 2009 | 14:25 | Агенция "Фокус"

Берлин. Френската обществена телевизия претърпя истинска “миниреволюция” от последните дни. Рекламите след 20 часа бяха забранени. Тази ситуация съвсем не е безпрецедентна в Европа. Обществените телевизии в Германия от дълго време насам са подчинени на това правило. Как се справя германската обществена телевизия без помощта на реклами ще разберем от кореспондента на РФИ в Берлин Паскал Тибо,:

“Телевизията се справя доста добре, а законът за премахването на рекламата в Германия е приет отдавна. Рекламата по Германската обществена телевизия е разрешена от понеделник до събота от 17 до 20 часа. Рекламният блок може да бъде не повече от 20 минути на ден. Трябва обаче да уточня, че приходите от реклама в германската телевизия са нищожни – около 3% до 7% от бюджета на телевизионните канали, тоест зависимостта им от реклами е много слаба. От друга страна, не бива да забравяме, че в Германия таксите за обществената телевизия са най-високите в Европа и дори в света. От 1 януари таксата дори се повиши на 18 евро на месец, или 215 евро на година. Това осигурява приход от най-малко 7 милиарда евро всяка година, който се използва за финансирането на девет регионални канала на националната телевизия РДЕ, както и на много радиостанции, на втората по големина телевизионна верига ЦДФ, както и на различни специализирани програми. Искам да направя и още едно уточнение, което не е без значение – обществените телевизии в Германия изгубиха част от пазара, заради появата на частните канали преди около 25 години, въпреки това те продължават да се радват на интереса на поне половината от германските зрители. Четирите най-големи частни телевизионни канали например привличат вниманието на една трета от германските зрители.
Въпреки че финансирането от реклами е доста скромно, в Германия все пак възникнаха дебати след забраняването на рекламните блокове по обществената телевизия. Наскоро някои депутати изказаха мнение, че рекламата трябва да бъде изцяло премахната от ефира на обществената телевизия. Частните канали разбира се потриват ръце, въпреки че делът рекламодатели, който ще привлекат, не е чак толкова голям. Все пак, в момента, рекламите след 20 часа по обществените телевизии са забранени /тоест във времето, когато рекламните спотове са най-скъпи/, въпреки това ефирът на националната РДЕ остава най-привлекателен – особено преди централните новини в 20 часа.”

петък, 2 януари 2009 г.

Al Jazeera





Таймс

Таймс
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Times online

четвъртък, 1 януари 2009 г.

Guardian

http://www.guardian.co.uk

Гардиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гардиан (на английски: The Guardian) е либерален английски всекидневник. Основан през 1821 г. като седмичник ("The Manchester Guardian"), от 1959 г. излиза в Лондон със сегашното си заглавие. През 1993 г. поема "Observer", най-старият неделен вестник в света (основан през 1791).

http://en.wikipedia.org/wiki/Guardian

Independent

сряда, 24 декември 2008 г.

International Herald Tribune


сряда, 17 декември 2008 г.

18 Turkish Newspaper Front Page Screen Shots in One Page - Daily Updated

Please Click On Each Newspaper Image To Enlarge

Warning: Image Heavy Page
If All Don't Load, Please Click On The Newspaper Title To View


Taraf Hurriyet

Referans Birgun

Zaman Radikal

Milliyet Sabah

Vatan Aksam

Star Yeni Safak

Cumhuriyet Tercuman

Vakit Dunya

Milli Gazete Posta

вторник, 16 декември 2008 г.

GOOD MORNING--TURKEY PRESS SCAN ON DEC 16

These are some of the major headlines and their summaries in the Turkish press on Dec. 16, 2008. Hurriyet Daily News Online does not verify these stories and does not vouch for their accuracy.

GOOD MORNING--TURKEY PRESS SCAN ON DEC 16 HURRIYET
-- GLOBAL CRISIS HITS TURKEY HARD
A global financial malady has forced Turkey's economy to brake, bringing the growth rate to 0.5 percent in the third quarter of 2008. The growth rate for the same period last year was 3.3 percent. Turkey's economy grew 2.3 percent in the Q2 of 2008. The overall figure for the first nine months of 2008 was calculated as 3 percent. The unemployment figure rose by one point to reach 10.3 percent. The number of the unemployed grew to 295,000 in September and stood at 2.5 million.more

Журналистически протест

Журналистически протест в Асошиейтед прес

Авторите не подписват материалите си в знак на несъгласие с предложените от ръководството икономии
16.12.2008

Журналистите от Асошиейтед прес не подписват материалите си в знак на протест срещу предложените от ръководството мерки за икономии. Това съобщи председателят на синдиката News Media Guild Тони Уинтън, цитиран от "Франс прес".

Уинтън изтъква, че журналистите осъзнават колко тежки са времената, но са на мнение, че качествената журналистика в АП означава да се привличат и задържат най-добрите.

"Уважението към персонала е условие за бъдещите успехи на АП", добавя той.

Синдикатът разкритикува планираните от ръководството "огромни" здравни вноски и намаляването на сигурността на работните места спрямо нормите на професията.

Преговорите с профсъюза продължават от 21 октомври, като първоначално ръководството предложи замразяване на заплатите за една година, последвано от увеличение с 2%. Синдикатът настоява за увеличение от 10%, но изразява готовност да прояви гъвкавост.

Освен неподписаните материали, някои служители от агенцията смятат да откажат да ползват личните си автомобили и техника при изпълнение на служебните си задължения, други ще се задоволят да спазват дословно трудовите си договори.

Протестът е в сила от неделя следобед и се очаква да приключи до края на седмицата.

През последните месеци АП поиска да увеличи тарифите си за ползващите услугите й медии, обединени в кооперация, притежаваща агенцията, но се сблъска с огромна съпротива, тъй като традиционната преса е изправена пред огромни затруднения.нетинфо

Българска преса – каква ирония само в тия две думи *

Корупция! Подкупни чиновници! Продажни политици! Така крещяха вестникарските заглавия от 10 декември. Всички вестници без изключение отразиха случилото се предния ден - 9 декември, обявен от ООН за Международен ден за борба с корупцията. По този повод в Бояна се проведе конференция, на която бе обявено, че годишно в света се дават подкупи от 1 трилион долара.

Но едно е да се бориш със световната корупция въобще, друго е да пишеш конкретно за медиен магнат, обвинен за даване на подкуп. Иде реч за Красимир Гергов, срещу когото прокуратурата в същия знаменателен ден повдигна обвинение за това, че чрез запис на заповед е предоставил 425 000 лв. на бившия директор на БНТ Кирил Гоцев. За да подпише телевизията изгодни рекламни договори с фирмата “Медиа маркет”.

Как стават тия работи, чуди се читателят. Като хванат лекар от “Пирогов” със 100 лв. на пациент, пресата ще се скъса от тлъсти заглавия. Вестникарите се надпреварват кой първи ще съобщи как се казва бабата на портиера на “Пирогов”. А за Гергов - Гоцев си трае. Щастливо изключение прави в. “Сега” с половин страница за скандала, както и вестниците “Дневник” и “Дума” с нормални дописки.

Ще кажете, късно е дошла новината, вестниците вече са били вече отпечатани. Ама не. БТА съобщава факта в 14,15 ч. Впрочем скандалът е стар и от 3-4 години непрекъснато го раздухваше Кеворк Кеворкян. Възможно е пресата просто да не искала да налива вода в Кеворкяновата мелница. Възможно е. Но ако досега бившият водещ на “Всяка неделя” атакуваше без полза, след 9 декември в спора взе страна прокуратурата. Гергов е станал обвиняем и му е наложена гаранция от 1000 лв. Но изглежда и 300 000 лв. да е била, като на Ковачки, едва ли новината е щяла да види бял свят.

Странното медийно мълчание направи впечатление на седмичника “Уикенд”, който се почувства длъжен три дни след събитието да публикува половин страница и факсимиле от документа, за който Гергов трябва да отговаря. Наричаният жълт вестник направи обзор на всичко (не) публикувано и се подигра с лафовете на “сериозните” вестници за свобода на словото в България.

Потребителите се възмущават, когато производителите на олио се разберат да продават бутилката по 3 лева. Или когато се споразумеят търговците на гориво да пуснат бензина на една и съща цена. А какво става, когато вестниците влязат в картелно споразумение да не съобщят един факт?

Ето защо преди повече от 100 години Алеко Константинов написа: “Българска преса - каква ирония само в тия две думи.”

събота, 13 декември 2008 г.

Korsan Haber

петък, 12 декември 2008 г.

Webcam travel Turkey

Webcams worldwide - Webcams.travel

Webcam travel Turkey

Photobucket


Watch TV from Turkey

Watch TV from Turkey

Euronews


http://www.euronews.net

-

Watch euronews English online

-

Watch euronews Russian online



сряда, 10 декември 2008 г.

Прокуратурата внезапно обвини рекламен бос за подкуп

3 години след скандала между БНТ и руската фирма "Видео интернешънъл" държавното обвинение преобърна позицията си по случая

Доротея Дачкова, Христо Николов

Прокуратурата изненадващо реши отново да се намеси в скандала между рекламния бос Красимир Гергов и журналиста Кеворк Кеворкян, който се вихри от няколко години насам. Вчера тя обвини Гергов в даване на подкуп на длъжностно лице. Това се случва повече от 3 години, след като в медиите бяха изнесени данни по случая и след като прокуратурата веднъж вече отказа да образува дело.
Според Софийската градска прокуратура (СГП) Гергов е предложил подкуп от 425 000 лв. на генералния директор на БНТ Кирил Гоцев под формата на два записа на заповед, за да не подпише договор с руската фирма "Видео интернешънъл". Ако делото срещу Гергов издържи в съда, го заплашват до 10 г. затвор и глоба до 15 хил. лв. Тъй като за престъплението не се предвижда минимум, при съкратен процес рекламният бос би могъл да получи само пробация. Засега Гергов се е възползвал от правото си да не дава обяснения пред разследващите. Срещу 1000 лева той остава на свобода.
Повод прокуратурата да се заеме със случая бяха няколко публикации във в. "Дума" от 2006 г. Още през май 2005 г. обаче, веднага след като бе свален от ефира на БНТ, журналистът Кеворк Кеворкян разказа за подкупа. През декември 2005 г. бе образувана преписка по случая, но през февруари 2006 г. СГП отказа да образува дело с мотив, че липсват достатъчно данни. В постановлението за отказ, което бе разпространено от Кеворкян, се цитираха обясненията на Гергов, че Гоцев му е предложил заем до 500 000 лв. срещу запис на заповед. Затова Гергов подготвил заповедите и ги оставил в кабинета си. 3 месеца преди тези обяснения Кирил Гоцев посочва: "Преди подписването на договора с "Видео интернешънъл", на среща извън БНТ с Красимир Гергов последният ми показа два листа хартия с написан върху тях текст и ми обясни, че това е запис на заповед на стойност около 500 хил. лв. Ако не подпиша договора с "Видео интернешънъл", те ще ми бъдат изплатени."
Отказът на прокуратурата да образува дело е отменен през август 2006 г. и е възложена нова проверка. Година по-късно материалите са пратени на Софийската апелативна прокуратура (САП). През април 2008 г. по разпореждане на САП градската прокуратура образува досъдебно производство за предлагане на подкуп на длъжностно лице.
От прокуратурата отказаха да коментират събраните по делото доказателства и има ли нови данни от 2006 г. насам.
"Сега" потърси и Красимир Гергов за коментар. Телефонът му вдигна секретарка, която обясни, че той е на среща и ще върне обаждане. "Няма да коментирам ченгесарските истории на Кеворк Кеворкян", заяви по-късно Гергов пред БНР. Гоцев също не пожела да говори, като се позова на следствената тайна. След като бе уволнен от БНТ, Гоцев стана прокурист на телевизия ББТ, която е контролирана от Гергов.

ДОГОВОРЪТ
Договорът между БНТ и руската компания "Видео интернешънъл" (ВИ) бе подписан от Кирил Гоцев на 28 януари 2004 г., но не беше одобрен от Управителния съвет на телевизията. Това бе една от истинските причини СЕМ да уволни Гоцев през март 2004 г., въпреки че формално бяха посочени други. После той бе обвинен за сключване на неизгодна сделка, но делото бе прекратено. През 2005 г. ВИ заведе дело срещу БНТ за 1 млн. лв. обезщетение, но го загуби.


КОЙ Е КРАСИМИР ГЕРГОВ

Красимир Гергов се смята за един от най-големите рекламни и туристически босове в България. Той е завършил спортна журналистика в СУ "Св. Климент Охридски" и международен туризъм в Националната спортна академия. Известно време работи като манекен. В бизнеса с реклама навлиза още през 1990 г. като собственик на агенция "Крес". В момента участва в 34 дружества, но не навсякъде притежава 100%. В повечето случаи негови съдружници са фирми, регистрирани в страни с либерални данъчни системи.
"Пиеро 97", през която преди години преминаваше огромна част от рекламата на БНТ например, е собственост на Гергов, група физически лица и на кипърска офшорка. "Нюз аутдор", която държи част от терените, давани от столичната община за рекламни цели, е само 33% собственост на Гергов. Останалите дялове са на регистрираната в Холандия "Нюз аут ъф хоум" B.V. Упорити слухове свързват Гергов със собствеността на притежаваната от медийния магнат Рупърт Мърдок телевизия Би Ти Ви. Гергов обаче твърди, че е само консултант на телевизията.
От тази година Гергов оглавява Националния борд на туризма, но интересите му в тази област са главно в голфа. Той е собственик на "Голф клуб" ЕООД, което притежава игрището в Равно поле, проекта "BlackSeaRama" - голф комплекс край Калиакра, и още няколко фирми, които изграждат голф селища и игрища. Президент е на Българската голф асоциация.
Гергов избягва да говори сериозно за бизнеса си. Запитан дали има някакво влияние върху електронни медии, той отговаря с фрази от рода на "Да, имам - на три радиостанции доставям вода за пиене". Той коментира саркастично и скандалите, в които често се забърква името му. Запитан например защо толкова мрази бившия банкер и доскорошен собственик на ТВ7 Любомир Павлов, Гергов заяви, че един ден той влязъл в офиса му и убил рибките в аквариума му. За конфликтите си с Кеворк Кеворкян предпочита да казва, че не познава такъв човек или че той не съществува.сега,10.12.2008 г.

вторник, 2 декември 2008 г.

Turkey Newspapers

Turkey Newspapers

Turkey Magazines

Turkey Magazines

Top 10 - Turkey


Top 10 Turkey Newspapers and Magazines

Magazines

GQ

GQ Articles, Fashion Features, and Pics on men.style.com


GQ.COM


GQ - Wikipedia, the free encyclopedia


Как станах българският моден гуру

Дилън Джоунс

Дилън Джоунс с удивление открива в София, че бившата комунистическа страна посреща с отворени обятия неговото ръководство по етикеция на модерните светски нрави - и че не всеки в България прилича на Борат

Дилън Джоунс, сп."Спектейтър"

---
Дилън Джоунс е журналист, главен редактор на британското издание на списание GQ (Gentlemen's Quarterly). Роден е през 1960 г. Завършва графичен дизайн в лондонския Central Saint Martins College of Art and Design. Започва кариерата си в списание i-D като редактор през 1984 г. и три години по-късно става редактор в Arena. В същото време работи за списание The Face, пише за The Observer и The Sunday Times. През 1999 г. поема GQ, което е водещото списание във високия пазарен сегмент на мъжките издания.
Автор е на книгата iPod Therefore I Am: A Personal Journey Through Music и Cameron on Cameron: Conversations with Dylan Jones, последната му книга е Mr Jones' Rules for the Modern Man. Издаването на "Правилата на Мистър Джоунс за модерния мъж" на български език стана повод за неговото пристигане в София на 12 ноември 2008 г., впечатленията за което са поместени в последния брой на Spectator.
-----


Е, хайде към София, на десетместния НетДжет "Фалкон" от изложението във Фарнборо, в компанията на Браян Фери и малък кръжец апаратчици от GQ, включително Ник Фоулкс, най-добре облечения мъж в Шепърдс Буш (квартал в Уест Енд на Лондон).
Някои от приятелите ми са големи хора в Япония, някои са големи в Америка, а някои от по-големите са големи по целия свят. Аз пък съм голям в България. Не колкото правителствената корупция или наркокартелите, но достатъчно голям, за да имам гарантирано място в ранните вечерни новини (и да избутам 60-годишния юбилей на принц Чарлз, отразен на второ място, без майтап).
Преди няколко години написах умерено успешна книга по етикеция - "Правилата на Мистър Джоунс", - която вдигна малко пушилка, но не достатъчно, за да развълнува Джереми Кларксън - все пак осигури едно изречение за корицата й. (Кларксън е дългогодишен водещ в BBC 2 на предаването на "Top Gear" и автор на книги, б.ред.)
В новоразвиващите се пазари обаче тя обра всички точки и я издадоха в Русия, Китай, Полша, Унгария, Южна Корея и Румъния, както и в Гърция и в САЩ. Но именно в България съм най-големият - и това ме навежда на размишления.
Пътувах с частен джет за София за представянето на книгата на парти в хотел "Кемпински", където Браян Фери щеше да разиграе поредна версия на полуфабрикатното си шоу "Рокси мюзик".
На вторичния ("черен") пазар билетите се препродаваха по 250 евро и за момент се замислих дали да не шитна и своя. На борда на самолета имаше телевизионен екип, който ни интервюира с Браян за българския еквивалент на BBC Breakfast за следващата сутрин. Все ни задаваха остри въпроси за способностите на Гордън Браун да се справи с икономиката ("Не може", отговорих аз за тяхно нескрито задоволство).

Но защо България ме притисна към гръдта си?

Всеки, който е чел необикновената книга на Миша Глени "Макмафия", има бегла представа за лабиринтите на корупцията в България - контрабанда, каналджийство, съучастничество на властите. Нищо чудно. Както както казва самият Глени, в сравнение с България "през 70-те и 80-те само Албания и Румъния бяха още по-бедни и угнетителни в Европа". И макар че сега в България има казина, нощни клубове и регионални представителства на Vitra, Vertu и B+B Italia, тя все още изглежда като Бирмингам - само е по-малка и по-корумпирана. Заглавия като неотдавнашното в "Дейли телеграф" - "Добре дошли в България, новата страна на чудесата на европейските мошеници", са по-скоро норма, не изключение.
Съвременната търговия - свободна или не - се развива френетично и българите прегърнаха Запада с огромна наслада - всъщност още преди 1989. И сега тук нахлуват дори компаниите за най-луксозни стоки, насърчавани от хора като Спас Русев. Натрупал състояние от телекомуникации, Русев отвори ресторанти и клубове в най-горния пазарен сегмент, създаде собствено лайфстайл списание ("Его", чудно, имаше ме на корицата му, но може би Брад Пит е бил зает) и току-що си е осигурил правата да издава GQ и в България. Именно Русев е човекът, уредил издаването на книгата ми в България, което бе основната причина за разточителното парти за цяла светска София.

Той очевидно е голям

Преди партито участвах в друго сутрешно токшоу ("Добро утро, България" по Би Ти Ви, собственост на Рупърт Мърдок) - преживяване, сащистващо мен и вероятно още повече зрителите заради притиснатия между водещите и мен преводач, в чиято уста моята духовитост се превръщаше в балканска безсмислица. Появяването ми обаче свърши добра работа, защото пет минути след предаването млад министър в софийския аванпост на НАТО се обади за покани. Или може би беше просто фен - две седмици наред книгата ми се бе радвала на обилно обнародване по радиата, което ще рече, че местните жители богато са били гостени с моите инвестиционни съвети или препоръки за поведението в лап-дансинг клуб. Същия следобед дадох още шест интервюта - за телевизия, радио, за седмичника "Капитал", за всекидневника "Дневник". И когато приключих, бе настанало време за купона.
Тази вечер моят помощник Свет ме представи на всички, или на почти. Видях подобия на Парис Хилтън, подобия на Димитър Бербатов, изискани мъже в изключително скъпи костюми, множество приятелчета с вид на хора със собствена охрана (в България, ако нямаш пазванти и черен джип "Мерцедес" освен личен шофьор, все едно да си изпишеш голямо "С" - смотаняк, на челото).
Питаха ме какво най-много ме е учудило в София. "Че не всеки изглежда като Борат - отговарях аз. - Само някои от вас!"
Моята книга е храм на джентълменството, внушителна информационна грамада, подквасена с щедра доза лични предразсъдъци. Но фактът, че Правилата на мистър Джоунс явно се приемат тъй радушно в развиващия се свят, ме води до очевидното заключение, че ако Британия все още има взискателни стандарти за облекло, работа, секс и благоприличие, то тези стандарти възхищават най-вече ония, които нямат хабер как да ги достигнат, а и не разполагат с необходимите средства. А книгата бе предназначена за наръчник по етикеция за истински мъже - не за такива, които вечно си въобразяват, че живеят във филм с Кари Грант. Ето защо ми е лесно да проумея, че едно поколение, израсло без достъп до нашата ненаситна консуматорска култура, естествено ще я харесва тъй много. Ако въобще има някаква промяна в обществото през последните десетилетия, тя е в начина, по който

Стилът измести Класите като белег за успех

Новите божества на това езичничество са екстравагантната кола или дизайнерският шлифер, а не толкова банковата сметка или членството в голф клуб. Не е нужно да се препасвате с връв, за да е ясно какъв и откъде сте - достатъчно е да носите обуща с квадратни бомбета, бутонели с фалшиви диаманти, вратовръзка футболистки тип или двуредно сако. Не всички българи знаят това за мой късмет.
Любимият ми спомен от София е представянето ми на местно величие, което май беше мениджър на местен футболен клуб. "А, господин Джоунс, засия той: - Вие имате кралско произношение."
Да, в България със сигурност го имам.



Домакинът на партито Спас Русев посреща на входа на "Кемпински" Диляна Грозданова.

Снимки: Булфото



Васил Божков шофира сам автомобила си - зад гърба му е охраната му.



Светската репортерка Нина Николова преотстъпва за малко кученцето си на Мис Украйна 2006.



Евгения Банева пред мерцедеса си "Майбах".


сега,02.12.08 г

събота, 29 ноември 2008 г.

World bulletin

четвъртък, 27 ноември 2008 г.

THOMSON REUTERS

Discover Turkey


Моят списък с блогове

World - Google News

18 Turkish Newspaper Front Page Screen Shots in One Page - Daily Updated

Please Click On Each Newspaper Image To Enlarge

Warning: Image Heavy Page If All Don't Load, Please Click On The Newspaper Title To View

Taraf Hurriyet Referans Birgun Zaman Radikal Milliyet Sabah Vatan Aksam Star Yeni Safak Cumhuriyet Tercuman Vakit Dunya Milli Gazete Posta

  © Blogger template 'Perfection' by Ourblogtemplates.com 2008

Back to TOP