Българска преса – каква ирония само в тия две думи *

Радой Радев

Корупция! Подкупни чиновници! Продажни политици! Така крещяха вестникарските заглавия от 10 декември. Всички вестници без изключение отразиха случилото се предния ден - 9 декември, обявен от ООН за Международен ден за борба с корупцията. По този повод в Бояна се проведе конференция, на която бе обявено, че годишно в света се дават подкупи от 1 трилион долара.

Но едно е да се бориш със световната корупция въобще, друго е да пишеш конкретно за медиен магнат, обвинен за даване на подкуп. Иде реч за Красимир Гергов, срещу когото прокуратурата в същия знаменателен ден повдигна обвинение за това, че чрез запис на заповед е предоставил 425 000 лв. на бившия директор на БНТ Кирил Гоцев. За да подпише телевизията изгодни рекламни договори с фирмата “Медиа маркет”.

Как стават тия работи, чуди се читателят. Като хванат лекар от “Пирогов” със 100 лв. на пациент, пресата ще се скъса от тлъсти заглавия. Вестникарите се надпреварват кой първи ще съобщи как се казва бабата на портиера на “Пирогов”. А за Гергов - Гоцев си трае. Щастливо изключение прави в. “Сега” с половин страница за скандала, както и вестниците “Дневник” и “Дума” с нормални дописки.

Ще кажете, късно е дошла новината, вестниците вече са били вече отпечатани. Ама не. БТА съобщава факта в 14,15 ч. Впрочем скандалът е стар и от 3-4 години непрекъснато го раздухваше Кеворк Кеворкян. Възможно е пресата просто да не искала да налива вода в Кеворкяновата мелница. Възможно е. Но ако досега бившият водещ на “Всяка неделя” атакуваше без полза, след 9 декември в спора взе страна прокуратурата. Гергов е станал обвиняем и му е наложена гаранция от 1000 лв. Но изглежда и 300 000 лв. да е била, като на Ковачки, едва ли новината е щяла да види бял свят.

Странното медийно мълчание направи впечатление на седмичника “Уикенд”, който се почувства длъжен три дни след събитието да публикува половин страница и факсимиле от документа, за който Гергов трябва да отговаря. Наричаният жълт вестник направи обзор на всичко (не) публикувано и се подигра с лафовете на “сериозните” вестници за свобода на словото в България.

Потребителите се възмущават, когато производителите на олио се разберат да продават бутилката по 3 лева. Или когато се споразумеят търговците на гориво да пуснат бензина на една и съща цена. А какво става, когато вестниците влязат в картелно споразумение да не съобщят един факт?

Ето защо преди повече от 100 години Алеко Константинов написа: “Българска преса - каква ирония само в тия две думи.”